Прочетен: 634 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.06.2007 14:16
продължавам историята за TV шоуто: след като разбрах, че няма да получа отпуска за да участвам в шоуто се обадих на екипа и им съобщих, че не мога да участвам, защото в момента не можех да напусна работа и да се впусна в приключения.
настана тягостно мълчание, пожелахме си приятен ден и затворих. времето беше в тон с моето настроение- валеше тихо, а аз плачех и подсмърчах. за първи път ми се случваше подобно нещо- да ме изберат да участвам, а аз не можех .
беше ми трудно, но започнах да се съвземам, когато проведох още няколко разговора и окончателно реших,да не участвам(макар че исках).
след няколко дни ми се обади лично организатора на шоуто. попита ме дали все още искам да участвам- аз отговорих да. казаха ми че мога да участвам и да ходя на работа едновременно- ще мога да изпълнявам програмата. подскочих от щастие- беше като на кино- идеалната приказка.
когато уредихме всичко реших да кажа все пак на шефката, да не би случайно отново да има проблем. тя само ми се озъби злобно и почти ме разплака отново. казах и на шефа- той искренно се зарадва(защото не е злобен и завистлив като нея).
така приключи моята одисея и един от най-хубавите ми моменти в живота.
безкрайно съм благодарна на хората, които се грижиха за мен и ми дадоха шанс да участвам без да се откъсвам от работа.