искам да споделя с вас нещо, което ми се случи отдавна, но все още ме пробожда в сърцето щом си спомня за него.
ето и накратко историята: разбрах за едно tv шоу от приятелка, и реших да участвам- то не беше обикновенно шоу, ами такова- здравословен експеримент.
и така отидох в софия на кастинг, взех мама за морална подкрепа, с нас дойде и една позната да се пробва. имаше около 50 човека и невероятна суматоха. понеже не съм от нахалните, изчаках да минат почти всички, и влезнах почти последна. интервюто беше кратко, но според мен аз се представих доста добре. тръгнахме на разходка, и ни заваля един хубав дъжд, след по малко от час ми се обадиха от екипа на шоуто, за да ми кажат че съм одобрена, и да ме попитат дали мога да остана за интервю на следващия ден. бях толкова радостна и толкова щастлива, но уви за кратко. обадих се на шефката да я попитам за почивен ден, а тя започна с това дали искам да напусна работа, какви са тези неща,  и че не мога да отсъствам цял месец от работа(другата ми колежка се беше постарала да я информира за кастинга и шоуто). но аз нали съм тъпа и упорита и се обадих на шефа, който тактично се измъкна, като каза че трябва да го обсъди с шефката.
цялата обстановка около мен беше в тон с настроението ми- мрачно и потиснато...................................