Днес похапвайки си моя любим аеро шоколад, бял на цвят ме осени мисъл. Мисълта ми беше за въздуха и за търговията. В основата на най-печелившите бизнеси стои въздуха, или другите природни дадености- слънчева светлина, земя, полезни изкопаеми...  Когато даден търговец измисли вариант да продава въздух и слънчева топлина- това е бездънна златна мина за него. Примери колкото щеш сред нас: първо си помислих за аеро шоколада, който с такова удоволствие си хапвах. Какво представляваше той: малко шоколад с много въздух между шоколада. Продадоха ми въздуха на същата цена като самия шоколад- добър начин за печалба. Подобен е примера с газираните безалкохолни- въздух с оветител, подсладител и вода.

Второто нещо за което се сетих, е това, че ужасно искам да си имам собсвено жилище. То всичко хубаво, ама най много да събера за гарсониера в краен квартал. И пак ще съм по щастлива и доволна, и ще се радвам на въздуха, който са ми продали, защото земя така или иначе няма да притежавам(или ще притежавам една нищожна част).

Идеята ми беше за въздуха, който ще ми продадат- даже ще бъда горда собственичка на въздух.

Третото нещо за което се сетих, работещо на подобен принцип е слънчевата инсталация и вятърните централи: продават ти скъпо и прескъпо оборудване, което ще се задвижва от слънцето и вятъра.

Съгласна съм, че човекът или хората, чиято идея е това трябва да получат достатъчно за научните си разработки, но мисля че голяма част от печалбата се разпределя по пътя. Понякога тези хора не получават и една стотна от техния труд.

За това си мислех днес- за въздуха, и как се правят пари от него...